Метод 1: вграденият албум „Скрити“
Изберете снимка, докоснете менюто с три точки и изберете „Скриване“. Снимката изчезва от основните изгледи на библиотеката и отива в албума „Скрити“ под Албуми › Помощни програми. От iOS 16 този албум по подразбиране изисква Face ID, а редът му може да бъде скрит изцяло от Настройки › Снимки.
От какво пази: от човек, който прелиства галерията ви, докато заедно разглеждате снимки от почивка. От какво не пази: от всеки, който познава iPhone. Албумът „Скрити“ е първото място за проверка именно защото се използва масово. А понеже снимките остават в библиотеката, те продължават да се синхронизират с iCloud Photos и със споделени устройства, вписани в същия акаунт.
Метод 2: заключени бележки
Приложението „Бележки“ може да заключва отделни бележки с кода на устройството или с отделна парола, а заключената бележка може да съдържа снимки. Съдържанието на заключените бележки е шифровано, което е реална стъпка напред спрямо албума „Скрити“.
Проблемите са работният процес и остатъчните копия. За да попадне снимка в бележка, тя първо е била в галерията и остава там, докато не я изтриете и не изчистите „Наскоро изтрити“. „Бележки“ е създадено за текст с прикачени файлове, не за разглеждане на колекция от снимки — няма решетка, албуми или удобно възпроизвеждане на видео. Подходящо е за няколко документа, но е мъчително за цяла фотобиблиотека.
Метод 3: обикновени приложения за трезор
App Store е пълен с приложения за заключване на снимки, много от които се представят за калкулатори. Коректните шифроват файловете ви; други само ги преместват в хранилището на приложението зад екран за ПИН и го наричат трезор. Отвън двата вида изглеждат еднакво и точно това е проблемът — рекламата не ги разграничава.
Два въпроса отделят сериозните решения от декоративните: шифровано ли е съдържанието в покой с ключове, изведени от вашата тайна, и какво вижда доставчикът? Приложение, което показва реклами, изисква акаунт или може да „възстанови снимките ви, ако забравите ПИН кода“, вече е отговорило и на двата въпроса — но не във ваша полза.
Метод 4: отричаеми шифровани трезори
Отричаемият трезор шифрова файловете ви и не разкрива колко трезора съществуват. Различни ПИН кодове отварят различни трезори; ПИН, който изглежда „грешен“, просто не показва нищо. Ако някой поиска да отворите приложението, можете да го направите с ПИН за трезор без чувствително съдържание, а съществуването на чувствителния трезор не може да бъде доказано от данните.
Това е единственият метод в списъка, създаден за най-тежкия случай: не любопитен приятел, а човек, който може да настоява. Така е проектиран Sealby, а същият принцип се използва в настолни инструменти като скритите томове на VeraCrypt. Каквото и да изберете, проверете дали отричаемостта е структурна (еднотипно хранилище и никъде не се пази брой на трезорите), а не просто рекламен израз.
Стъпката, нужна при всеки метод: оригиналите
Каквото и да изберете, скритата снимка е копие или преместен файл, затова историята на оригинала е важна. Импортирайте в трезора, изтрийте от галерията и изчистете „Наскоро изтрити“. Ако снимката някога се е синхронизирала, помнете и другите места: iCloud Photos, споделен iPad или Mac на член от семейството с отворено приложение „Снимки“.
Най-чистият подход е чувствителните материали да се заснемат направо в приложението за трезор, така че никога да не попадат в галерията. Точно затова Sealby поддържа заснемане в приложението.