Знаци 1–3: бизнес моделът прозира
Първо: реклами в приложението. Рекламните SDK съществуват, за да събират и предават данни; независимо какво пише в политиката за поверителност, в приложението ви за трезор има канал за данни. Второ: задължителен акаунт за изцяло локална задача. Локалното шифроване не изисква самоличност; акаунтите служат на фунията за продажби, а всеки акаунт е още едно място, където се записва употребата ви. Трето: „нулирайте ПИН по имейл“. Истински шифрован трезор не може да бъде възстановен от екипа за поддръжка — приложение, което го предлага, ви казва, че държи ключовете към съдържанието ви.
Знаци 4–5: технологията е загадка
Четвърто: никъде няма подробности за шифроването. „Военен клас“ и икона на катинар не са документация. Надеждният трезор назовава алгоритъма, откъде идват ключовете и какво става при грешен ПИН — подробности, които имитацията не може убедително да запълни. Пето: непоискано качване в облака. Ако файловете по подразбиране напускат устройството „за архивиране“ или „обработка“, сигурността на трезора вече е сигурността на сървъра на доставчика, без да сте били попитани.
Знаци 6–7: подробностите, които никой не проверява
Шесто: нешифровани остатъци. Импортирани снимки, останали без предупреждение в галерията, миниатюри в превключвателя на приложения, прегледи, четими в компютърно архивно копие — небрежност, при която съдържанието излиза извън границата на шифроването. Седмо: липса на заявени ограничения. Всеки инструмент за сигурност има начини да се провали; доставчик, който не посочва нито един, или не ги познава, или ги крие. Честното документиране на ограниченията е най-силният самостоятелен сигнал за доверие в тази категория.
Две минути в сайта на доставчика отговарят на повечето от тези въпроси. Ако отговорите липсват, отговорът е „не“.